– Ще се женя! – обяви Джина вече съвсем официално, на глас и съвсем утежняващо поради присъствието на повече хора в бара.
Съсела изпусна една полупразна бутилка с джин, от която тъкмо се канеше да му налее.
– Майна, много си прост и неосъзнат! – беше мнението на Леми Хейта. – Сега не ми казвай, че хейтя ей така, да се намирам на приказка.
– Еми точно това правиш, Леми, ама това си ти е и чара – намеси се и Клео, а останалите в бара мълчаха почтително, я защото бяха някакви нови клиенти и не познаваха ситуацията, я защото нямаха какво по-специално да кажат. Такива екземпляри, без собствено мнение, бяха дълбоко презрени на интелектуално-плебейска основа от Леми, който абсолютно винаги имаше какво да каже, помисли, сподели и възрази. Действително си беше чар, като изключим моментите, когато дразнеше хората със слабо разбираемите си брътвежи. Но съществуването на такива мълчаливи или тактични индивиди в действителност беше печелившо стечение на обстоятелствата за него, тъй като почти не му се налагаше да се бори за думата. А когато имаше такава ситуация, просто си я взимаше най-безцеремонно. Все пак светът нямаше време за такива „нагъзено комсомолски и функционално скопени тенденции на празна тъпота”. Който не искаше да го слуша, пак трябваше да го прави, ако пък ли не – да си ходи! Иначе беше симпатичен осъзнат мъжкар и идеалистично функционален бунтар.
– Тъп е, нали майна? – обърна се Леми към един незнаен посетител, който кротко слушаше и предъвкваше съдържанието на една чинийка с туршия и сланинка, и от време на време поливаше с ракия.
– Е, не знам бе, човек, какво да кажа сега? То не е много добре да се жени човек, ма като дойде сляпата неделя – не пита, май де. Не съм се женил, ама сигурно е така.
– Е па и аз не съм се женил, ама е тъпо.
– Чакай, млъкни, Леми! – Съсела съвсем не издържаше вече и гневно го прекъсна. – Джин, говори веднага, каква е тази история, за кого ще се жениш и защо чак сега казваш?
– Еми защото сега го реших бе, хора, преди половин час го реших, ама не знам още за кого.
– Е, аз какво казвам, това е да си тъп и неосъзнат. И инфантилен, майна! То това ни е основният проблем на нашето поколение. Вечно ще си останем шибани и утрепани мизерници, без цел и посока, и да не ми казвате, че само хейтя, щото не е така. Малко са останали такива, къде казват всичко в прав текст.
– Е как така ще се жениш, като не знаеш за кого бе, Джин? – не спираше да се диви на ситуацията Съсела, макар че взе да ѝ олеква окончателно, след като разбра, че булка няма на този етап. Е, добре си познаваше стоката. Какви ли не дивотии беше раждала главата на Джина през всички тези години, в които се познаваха. И явно шеше завинаги така да си го кара с неговите откачени приумици. Може би това се класираше като най-идиотското нещо, заформило се в главата му. Май единствено като конкуренция беше идеята му да си направи преносим пилон и да прави стриптийз събития из столични клубове. И макар че идеята определено му се струваше екзотична и с добри предпоставки за успех, както винаги си остана само на ниво идея.
– Не знам, Съсел! Не ме притискайте, ако обичате, не мога да се концентрирам върху мислите и джина! Трябва да измисля нещо, ама много бързо, защото нямам време.
Леми вече се беше напил от изнервящата ситуация, а Клео точно обясняваше на Съсела, която не я слушаше, че Джина е по-зле и от жена. Цупи се, мрънка, не знае какво иска, то да не може от него човек да се почувства като жена.
– Знам какъв ти е проблемът. Страдаш от синдрома на Питър Пан – каза Клео. – Ти опредекено не можеш да предразположиш едно момиче. Какъв ми е кярът да излизам с теб, след като не мога да се разсърдя подобаващо, да измрънкам, да тропна с крак. Най-много да взема да кажа нещо неподходящо и да се нацупиш и да си тръгнеш.
– Не мисля – опроверга я Джина и след кратък размисъл добави. – По-скоро страдам от синдрома на джина от бутилката.
– Демек синдромът се проявява, когато джинът от бутилката намалее, или не дай си Боже, свърши? – направи догадка Леми. Всички избухнаха дружно в смях.
– Добре звучи като идея – усмихна се Джина. – Само че нещата са малко по-сложни, по екзистенциални. Синдромът на джина от бутилката е като намек за жаждата за свобода на човека. Тя винаги свършва – дали ще я възприемем като полупразна или полупълна, тя все свършва или върви към свършване. Дори да се напълни докрай, пак ще приключи. Така самите ние черпим от бутилката джин, или наречете я живота, докато не го пресушим. Това е истината, нямаме търпение да изпием всичко до край и, когато нямаме вече нищо, си набавяме още и още. Аз искам да пия, да пия, защото това ме прави свободен. В същото време, осъзнаването на човек за изпразващата се бутилка неминуемо го лишава от свободата му. Когато разбереш, че има нещо, което липсва и че трябва да предприемеш действия по запълването на липсата, тогава ясно осъзнаваш, че цял живот ще трябва да правиш нещо, за да запълниш празнината. Било то празната бутилка, празния живот или празния джоб. Трябва да се работи, това е проблемът, човек не може да се чувства изцяло свободен, след като му се налага да работи, за да живее добре. Това е синдромът на джина от бутилката – цената, която трябва да се плати за нещо.
Беше доволен. Винаги казваше неща, които значеха много, изпълнени с горчив смисъл, но разкриващи истината за света и хората. Може би един ден щеше да напише роман за своя синдром.
– Синдромът на джина от бутилката! Да, приятели, толкова истински и тъжно звучи, че заслужава да бъде описано в книга.
Съсела се прозя и запълни празнината в чашата му с джин.
– Та така, кажи сега, мойто момче, какво правим с тази сватба и защо го правим? – Не знам, Съсел, нещо трябва да измисля. Когато Лейла ми каза, че ще се жени за индиеца, просто не издържах и ѝ казах, че и аз ще се женя. И сега сигурно или трябва да се оженя, или да кажа, че съм се отказал в последния момент.
– Ебаси, сложна работа! – замисли се Съсела и изведнъж скокна оживено. – Измислих го бе, Джин! Ми айде, аз съм готова да се жертвам в името на приятелството, дай да се женим и готово, а?
– То ясно, че така ще кажеш сега, услуга ми правела. Ама не става ясно какви са мотивите за тази внезапна услуга. Истинските мотиви, тези от дъното на душата ти, а не това, което всички тук виждаме?
– Гледай го ти, и това ако не е малоумие! – Клео се възмути на арогантността на Джина.
– Чакай, Клео, моля ти се, не започвай да анализираш и да изпадаш във феминистки размисли! Има неща, които трябва да си изясня преди да взимам каквото и да е важно решение за бъдещето си. То е ясно, че всяка интелигентна или пресметлива жена, ще се интересува от съвместен живот с мен.
– Я да ми се разкараш от главата, момченцеее! Ти си бил много нагъл, бе! – Съсела беше посегнала отново да му налее джин, но след последните тълкувания на Джина върна обратно бутилката на рафта. – То човек да не реши услуга да му направи, все много знае и много важен.
– Не се ядосвай, Съсел! Сега знаеш, че съм в пълното си право да подлагам всичко на съмнение. Няма нищо лично спрямо теб. Отговори ми само на един въпрос и съм съгласен да се оженим наужким.
Всички погледи се втренчиха нетърпеливо в него, в очакване на поредното бляскаво джиновидение.
– Представи се, че живеем заедно и някоя вечер ти сготвя нещо, което ти се струва отвратително, но съм го приготвил от сърце. Кое ще предпочетеш – сготвеното от мен с любов, пък макар и гадно на вкус, примерно пържени яйца със сирене, или вечеря в ресторант?
– Е, много ясно, че ще предпочета ресторанта, ти сигурно се шегуваш – изсумтя Съсела презрително.
